НАЧАЛОТО

На 20 май 1939 г. „Ротари Интернешънъл” обявява създаването на Ротари клуб в Пловдив под номер 5107. На официалното събрание присъства президентът на софийския РК (Ротари клуб) и бъдещ първи гуверньор инж. Любен Божков. За президент на пловдивския РК е избран арх. Димитър Попов, вицепрезидент е Георги Кръстев, секретар Стефан Протохристов, а церемониалмайстор – д-р Симеон Попов. В началото клубът има 18 членове, но до есента техният брой се увеличава до 20. Преди 70 години това са били приблизително 10% от всички ротарианци в България.

Още от създаването си РК „Пловдив” е изключително активен – всеки месец се изнасят по две беседи на различни теми – икономически, здравни, социални. Още първата година пловдивските членове заедно с колегите си от София организират посещение на голяма група гръцки ротарианци на Пловдивския пролетен панаир. В помощ на пострадалите от природните бедствия в Севлиево членовете на клуба събират и изпращат 2000 лева. За трите пловдивски гимназии са отпуснати по хиляда лева за подпомагане на трапезариите за бедни ученици. Пловдивските ротарианци се заемат със създаването на нови клубове – в Пазарджик, Хасково и Ямбол.

Под тепетата стартира и една традиция, която по-късно се възприема от почти всички съвременни български клубове –коледни ротариански балове. Единствено тук се организират и срещи със съпругите на членовете на клуба, специална ladies’ night.

На 1 юли 1939 г. „Ротари Интернешънъл” обявява България за дистрикт с номер 86 с дистрикт гуверньор инж. Любен Божков. Първата дистрикт конференция е през март 1940 г. Това обещаващо развитие неочаквано спира през декември 1940 г., когато със Закон за защита на нацията Ротари клубовете наред с много други международни и „тайни” организации са забранени. На 21 януари 1941 г. последният предвоенен президент проф. Д. Атанасов уведомява членовете, че клубовете „… от днес преустановяват своята дейност”. След 9 септември 1944 г. без да бъде възстановена работата й, организацията е забранена за втори път на 19 май 1951 г.

40 години по-късно – през 1991 г. Ротари се възражда в България. В момента у нас има 84 клуба с над 2500 членове. Пловдивският официално е възстановен на 12 май 1992 г. с президент Атанас Чаушев, вицепрезидент Ламбриян Атанасов и секретар Стоян Червенков.

Предлагаме ви едно връщане в миналото, за да си припомним пионерите, които са приели предизвикателството да служат на обществото и да издигнат приятелството в култ. В този брой вие ще прочетете десетки редове – доказателства и отговори на въпроса “Ротари в България. Защо?” Този въпрос, или подобни на него, ни задават почти винаги, когато видят зъбчатото колело на ревера ни.

В своята беседа “Приятелство”, четена през 1940 година на Ротари клубовете в България, Стоян Бочев – тънък познавач на народопсихологията, започва така: “Забелязали ли сте, че истинското приятелство е рядкост у нас? Българинът дава сърцето си, имота си, живота си за хората от своето семейство. Самопожертвователността за род и Родина също е много разпространена добродетел между нас, тя трепти като струна в сърцето на всеки българин. Обаче самопожертването за приятел е някак чуждо нам – заключава авторът. И много точно, както той умее, ни дава отговор на въпроса, който често ни изненадва и затруднява.

Ето ни в Ротари. Какъв е смисълът да сме в него, ако не сме приятели? Ние сме представители – всеки на своята професия, но общите наши клубни задачи ще си останат сухи наредби, ако приятелството не ни сгрява при изпълнението им. Във всеки клуб, във всяка страна, между всички народи Ротари е носител на приятелство – безкористно, услужливо, създадено върху доверието помежду ни, издигнато върху вярата в добрите и благородни пориви и стремежи у човека.

Ето това е идеята, която, ясно формулирана, навлиза в нашата страна преди 74 години. Донесена първо от Съби Николов, тя още витае в родния му град Панагюрище. Оттогава до днес, не трябва да забравяме, че в нашата история има и голяма “черна дупка”, която продължава точно 50 години.
В днешна България Ротари е верую на над 2000 лидери в своята професия, на личности, приели идеала за служба на обществото, присъединили се към най-голямата световна общност, която изгражда доброжелателство и мир по света.
Това е Ротари!